Здравей мое бъдещо аз, сега пак реших да развиавм тази страница и видях, че има два поста, които съм написала. И реших да ги направя три. Толкова е хубаво да се връщаш назад във времето, а дневниците са като машини на времето. Когато бях малка си мечтаех да обикалям с машина на времето. Интересно е да се върнеш назад във времето и да видиш Вики малка и момчетата малки. Какво ли щеше да бъде да можеше и да се чете в бъдещето?
Сега мъниците са четири. Малката красавица точно сега е в спалнята и спи. Днес си бърборихме и обикаляхме да се укротим за сън почти целия ден. Имаше и много любов между братя и сестри.
Вики се опита няколко пъти да я прегръща и вдига и носи , а Алекс обикаля и я гали ту по ръчички ту по бузки.
Марти и Йеспър бяха на голямата къща, защото има потенциален купувач – един хърватин доколкото разбрах. Така че вкъщи бяхме сами – Алекс, Вики, бебка, която май вече си й казваме Ели и аз. Не съм мигнала от 5 сутринта и вече съм гроги, но какво не прави вдъхновението да си имаш машина на времето. Забелязвам, че не съм толкова колоритна в стила, но поне има нещо за четене :). И видео и снимки за гледане.
Наобяд хапнахме храна от Фудора , защото имаше про-седмица. Поръчахме месо с картофки от Миконос и то дойде топло и вкусно, но никой не поиска да яде, така че почти цялото остана за Марти и Йеспър.